Направо към съдържанието

Черният делфин

Черният делфин
МестоположениеСол Илецк, Русия
Откриване1773 г.
Управляван отФедерална служба за изпълнение на наказанията
Капацитет1600 души
Карта

Черният делфин (на руски: Чёрный дельфин, официално наименование Федерална държавна институция „Изправителна колония №6, Управление на Федералната служба по изпълнение на наказанията в Оренбургска област“ на руски: Федеральное казённое учреждение «Исправительная колония № 6 Управления Федеральной службы исполнения наказаний по Оренбургской области, до 2007 г. ЮК-25/6) е руски затвор с особен режим, в който затворниците излежават доживотните си присъди, разположен в град Сол-Илцек, край езерото Развал, в Оренбургска област, близо до границата с Казахстан.[1] Това е най-големият затвор в Русия с капацитет от 1600 души.[2] Към настоящия момент броят на осъдените е 863, в това число педофили, терористи, серийни убийци, канибали, политически затворници,[3] а броят на служителите възлиза на 900 души.[4]

Първите затвори, в които се излежават доживотни присъди в Оренбургска област, се появяват по време на царуването на императрица Екатерина II.

Историята на „Черния делфин“ датира от времето на Екатерина II. След потушаването на въстанието на Пугачов през 1773 г. в тези части на страната възниква нужда от пространство за изгнание на разбойниците. Изминат векове, но целта на институцията никога не се променя. Силните стени в Оренбургските степи еднакво вярно са служили на всички руски владетели, затворът винаги е бил затвор.

Н. Богоутдинова[5]

В този затвор през 1942 г. умира известната немска актриса Карола Неер.[6].

Получава статут на затвор за доживотно осъдени на 1 ноември 2000 г.[1]

Затворът получава неофициалното си име „Черният делфин“ заради фонтана, поставен пред главния вход на сградата, изобразяващ скулптура на черен делфин,[7] която е изработена от самите затворници.[8]

В затвора се поддържа строга изолация, като контактите между затворниците са забранени. Всяка килия се поделя между двама и четирима осъдени, като има и такива в пълна изолация (например убийци, канибали). За да се избегнат конфликтите, пазачите се избират след работа с психолог. Затворниците са под постоянно видеонаблюдение, а светлините никога не се изключват. Когато се един затворник се извежда от килията си, той е под конвой и задължително в екипа присъства обучено куче. Денят на затворниците започва в 6 часа сутринта, а през следващите 16 часа им е строго забранено да сядат или лягат на леглата си. Осъдените се хранят със супа и хляб четири пъти дневно, като са им разрешени единствено книги, вестници и радио, включвано от контролен пункт, като това е единствената им връзка с външния свят.[1] Характерна особеност за този затвор е, че когато се местят от една сграда в друга, затворниците са с превръзка на очите, за да не могат да направят план на затвора, и вървят наведени напред и с ръцете над гърба – тази ситуация позволява по-лесен контрол на затворника от страна на охранителите.[9] Минималният брой пазачи, придружаващи един затворник, са трима души и ръководителят на кучето. Затворниците са проверявани на всеки 15 минути, размерът на всяка килия е 4,5 м²,[10] а затворниците са отделени от вратите и прозорците с масивни стоманени пръти, като по този начин килията се образува от клетка в клетката. От преградения прозорец се вижда тънка ивица небе. Ежедневно разходките са по час и половина (при добро поведение могат да се увеличат до два часа), като затворниците прекарват времето в специална килия. Когато офицерите на затвора дават команди на затворниците, те трябва да отговарят с думите да, гражданино началник (на руски: есть, гражданин начальник).

Приблизителното ежедневие в „Черния делфин“:

  • 6:00 — събуждане, оправяне на леглата, сутрешен тоалет, почистване на килията.
  • 6:30 — закуска, включване на радиото.
  • 7:15 — включване на електрическите контакти. Затворниците могат да използват електрически самобръсначки, а също и да кипнат вода, за да пият чай, ако разполагат с чаени листенца, или вряла вода.
  • 8:00 — начало на сутрешната проверка, изключване на радиото.
  • 9:00 — преглед на затворниците от лекар.
  • 10:00 — сутрешна разходка в специална килия, дълга няколко метра. В същото време пациентите се откарват в болничното отделение.
  • 13:00 — обяд.
  • 13:40 — почистване на килията.
  • 14:00 – 17:00 — радиото се включва отново.
  • 18:00 — вечеря, с продължителност 40 минути.
  • 20:00 — вечерна проверка.
  • 20:30 — изключване на електрическите контакти.
  • 22:00 — отбой.
  1. а б в "Структурные подразделения." () Federal Penitentiary Service Orenburg Region. Посетен на 28 април 2012 г. „В исправительной колонии содержатся осужденные к пожизненному лишению свободы.“
  2. Най-строгият затвор в Русия
  3. "All Videos: Black Dolphin Prison Архив на оригинала от 2012-08-22 в Wayback Machine.." National Geographic. Посетен на 28 април 2012 г.
  4. Павел Седаков. «Чёрный дельфин» или Дорога в один конец. Тюрьма для пожизненно лишённых свободы // Украина криминальная, 09.10.2009.
  5. Н. Богоутдинова Чёрный дельфин // Вестник Отрадного. – 2005. – 19 мая.
  6. Вера Васильева. Между двух диктатур // Радио „Свобода“, 18.12.2017.
  7. О происхождении названия[неработеща препратка]
  8. Най-строгият затвор в Русия
  9. Най-строгият затвор в Русия
  10. Взгляд изнутри. Самая страшная тюрьма России Архив на оригинала от 2012-09-22 в Wayback Machine. Архив на оригинала от 2012-09-22 в Wayback Machine. // National Geographic
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чёрный дельфин“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​